В тазгодишните станчинарски /кукерски/ игри в Петрич, взеха участие десет групи. Те се проведоха по традиция на 1-и януари на градския площад, като събирането на групите започна в ранни зори от различните махали на града. Кукерският празник беше съпроводен с много шум и веселие, тъпани и зурни, различни персонажи, а костюмите бяха още по-оригинални и богато украсени от предходната година. През целия ден жителите и гостите на Петрич успяха да видят характерните за този край обичаи, които се изпъняват на Сурва и Василовден.
Същинските “Ивановденски празници” включват в себе си: “Водици” и “Ивановден” , и деня преди “Водици”, наричан на различни места: “Попова коледа” или “Неядка”. Към тези празници, не само поради близкото разположение, трябва да се смята и “Бабинден”, който винаги е на 8 януари.
“Попова коледа” е ден, в който свещеникът ходи по село, и ръси, т.е. ден, през който “минава кръст”. При това ръсене свещеникът получава подаръци от всяка къща: увиват бяла вълна около кръста, по една мярка жито, фасул – ако има – коноп, лен дори и благина, като сланина и друго. Затова обикновено на този ден свещеникът ходи с дружина от помагачи, от които един събира вълната, друг носи чувала, трети – съд за благината и т .н. На някои места на тази дружина казват “мачки”, защото ходейки по улиците мяучат като котки. Поради минаването на кръста на този ден се пази строг пост, вследствие на което е и означението “Неядка”.
Смята се, че с минаването на кръста се слага край на “мръсните дни”, защото “кръстът ги прогонва”. Тази вечер е последният “Бъдни вечер” от трите след Коледа. Може би и затова е названието “Попова коледа”, тъй като и обикалянето на свещеника прилича на коледуване. И този Бъдни вечер има особеностите на коледния, тъй като е постен, само че някои от гозбите или обичаите са съкратени. Между другото тази вечер на някои места догарят бъдника.
Ивановденските празници са като цял Великден: като се започне от “Попова коледа” (“Неядка”), та се свърши с четвъртия празничен ден – Бабинден. И колкото първият ден е ден на християнското смирение, на въздържане, толкова последният се отличава с една веселост, дори разпуснатост.
Ето как описва обичаите на този ден един наш битописец, преди 70 години в гр. Панагюрище: На Бабинден сутринта всяка доилка жена “варакоса” една китка, набожда на един калъп сапун жълтица или други пари, налива едно шише вино или “юзе” с ракия, взима едно блюдо със захар или “точено” благо, в едно “шюле” – хладка вода и една кърпа, и с тях отива у бабата, коятo и е бабувала при раждането. Щом стигне невестата у бабата, целува и ръка, натъква и китката на главата, дава и сапуна и с водата и полива да се умие, а с кърпата се изтрива. Бабата пък и дава няколко влакна червена вълна. Като седне жената, бабата и подава един залък със сол от приготвената пита. Жената и целува ръка, поема залъка и се опитва да го глътне, защото колкото по-бързо го глътне, толкова по-лесно ще ражда.”
Света мъченица Татяна се родила в Рим от знатни родители. Баща й, който три пъти бил консул, бил таен християнин и се отличавал с богобоязливост. Когато света Татяна достигнала пълнолетие, тя пожелала да прекара живота си в девство и целомъдрие. Тя станала невеста на Христа, горейки от любов към Него и на Него Единия служела ден и нощ с молитва и пост, умъртвявайки плътта си и поробвайки я на духа. Заради добродетелния си живот тя се сподобила да послужи на църквата: била поставена за диакониса и в плът служила на Бога, подобно на безтелесните ангели. И Христос Господ увенчал невестата Си с мъченически венец.
Когато римляните убили нечестивия си цар Антонин Хелиогабал на царския престол бил издигнат Александър. Неговата майка била християнка, на име Мамея. От нея той се научил да почита Христа, но не според Христовата вяра, защото едновременно с това продължавал да служи на идолите и да им се покланя като на древни римски богове. Самият Александър не преследвал християните, но наместниците му, управителите на области и консулите ги притеснявали силно. Тъй като самият император бил прекалено млад, управлението на държавата било поверено на съветниците, главен сред които бил градският епарх Улпиан - жесток по нрав и враг на християните. Те разпратили навсякъде заповед галилейците (така те наричали християните) да бъдат принуждавани да се покланят на римските богове, като за неподчинението ги заплашвали с мъчения и дори със смърт. В Рим и във всички области на държавата християнската кръв започнала да се лее като вода.
В народния календар Атанасовден заема видно астрономическо място. Народът дълбоко вярва, че на този ден зимната "лютина" се пречупва и затоплянето започва своя ход. Според народните песни свети е един от братята на светците Никола, Йоан Кръстител, Илия и Петър, и на него при делбата се паднали зимните ледове и снегове. Във връзка с това е и схващането, че именно на 18 януари той заповядва ледовете и снеговете да отстъпят място на пролетта. Съгласно с това, и народната поетическа фантазия го представя по следния начин: той съблича дебелия си кожух и само по една копринена ризица отива в планината и се провиква: “Иди си зимо, та да дойде лятото!" И зимата като чуела тези думи, прибирала багажа си, за да си върви. Много интересно са предадени преди около деветдесет години от копривщенци думите, с които св. Атанас повиква лятото. Те представят цяла песен, която светецът рецитира през нощта. Той се провиква "Яллла-а-а, ялла-а-а!" и съобщава, че зимата си е отишла, та лятото да дойде да донесе прясно мляко и сирене. Той съобщава при това, че през лятото ще си дойдат овчарите и ще докарат вакли овце, шиленца и яренца, наплодени и уголемени стада. А заедно с лятото ще дойдат и лястовиците и щъркелите. Ето я и самата песен:
Ялла-а, ялла-а! Дойди лето, Отиди си зимо; Та донеси Пресно млеко, Пресно млеко и сирене. Ще си дойдат овчарите Да докарат вакли овце, вакли овце и шиленца; И шиленца и яренца. Ще си дойдат щракукеле, Щракукеле с ластовички!
Един от най-интересните празници, почитан в ранната пролет от нашия народ, по всички краища на страната е Св. Трифон, наричан още: “Трифонден”, “Зарезан”, "Трифон рижач”, “Трифон винопиец”, “Трифон пияница”, “Трифон чипият” и др. Празникът е интересен не само с обредите, но и със сравнително голямата драматичност на тия обичаи, представени с тяхната театралност.
Св. Трифон се празнува почти навсякъде където има или е имало по-развито лозарство. Той е покровител само на лозарите. Именно на този ден, каквото и да бъде времето, лозарите излизат по своите лозя и зарязват. Няколко пръчки ще отрежат, но да се каже, че е зарязано на този ден. И почти по всички краища това зарязване става твърде церемониално: лозарят ще излезе непременно празнично облечен на лозето и ще занесе гозба и вино. Там той, след като отреже с косера няколко пръчки, благославя да бъде лозето родовито през годината, па полива отрязаното место с вино от бъклицата. По такъв начин той един вид заквасва лозето с произведението на неговия плод.
10 февруари е денят на Св. мъченик Харалампий. В интересното отношение на народа към църковните представители, като всякому покрай признатите и осветени от църквата добродетели се придава и значение по-особено, един вид неофициално, домашно, Св. Харалампий е станал “заповедчия на чумата”, “чумин господар”, “главатар на болестите”, а празникът на много места се означава просто като “Чуминден”. “Когато Господ разделял службите между светците, на Св. Харалампия определил да държи под заповедите си всички болести, най-страшна от които е чумата”, тълкува народа в своите приказки. И, за да може да бъде сигурен, че тя ще го слуша, излъгал я, та я затворил в едно шише, па я запушил. Според други народни тълкувания, той държал в ръцете си всички болести, навързани със синджири. Дори и някои иконописци рисуват Св. Харалампия с вързана в синджир чума.
Съобразно с това дълбоко вярване в народа, съществуват и множество обичаи. Някои от тях са следните:
новата учебна година (2008 - 2009) ще започне на 17.09.2008 (Сряда) от 18:30 часа. Репетициите се провеждат в Народно читалище “Младост”, жк. Младост 1 - до пазара.
За новата учебна 2008/2009 година се приемат деца на възраст от 4 до 9 години.
За повече информация:
тел.: 0888 21 08 23, e-mail:
Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите
web: www.detsata.zornitsa.com Ивайло Първанов.
Публикуването на материали от FOLKLORE-BG.COM в други издания е разрешено само с изричното съгласие на редакторите, споменаване на източника (www.folklore-bg.com) и приложен линк към сайта!
В тазгодишните станчинарски /кукерски/ игри в Петрич, взеха участие десет групи. Те се проведоха по традиция на 1-и януари на градския площад, като събирането на групите започна в ранни зори от различните махали на града. Кукерският празник беше съпроводен с много шум и веселие, тъпани и зурни, различни персонажи, а костюмите бяха още по-оригинални и богато украсени от предходната година. През целия ден жителите и гостите на Петрич успяха да видят характерните за този край обичаи, които се изпъняват на Сурва и Василовден.
